Днес

Един COVID сертификат не стига: 12 особености на пътуването с европейския документ

Един COVID сертификат не стига: 12 особености на пътуването с европейския документ

© Reuters

От 1 юли всички европейски държави, както и няколко членки на Шенген, които не са част от ЕС, ще започнат да използват европейския COVID сертификат. С този документ ще се проверява здравният статус на пътниците спрямо коронавирусната инфекция при пътувания от една в друга държава.

Повече от половината държави, включително България, вече издават сертификатите и използват системата за проверка, а до 10 дни всички вече трябва да са в състояние да правят това. Европейската комисия предложи – а страните членки се съгласиха – какво ще изискват от пътниците и какви права ще имат приносителите на сертификатите, за да я използват. Правилата уточняват как ще пътуват в Европа ваксинираните, оздравелите и тестваните за COVID-19:

Но притежанието на сертификат не е единственото условие за безпрепятствено пътуване. Правата, които той дава, зависят от статуса на пътника спрямо инфекцията, както и от риска в мястото, от което пристига. Нивото на ваксинация в държавата, от която пристига пътникът също може да бъде взето предвид от властите при пристигане, за да изискват от него допълнително тестване например.

1. Зони на риска

Изходният пункт за пътуване е един от най-важните критерии за определяне на режима, който ще се прилага към приносителите на сертификатите. Според европейската категоризация те са четири:

Зелената зона е с най-нисък риск от инфекции, където в продължение на 14 последователни дни броят на новозаразените е под 75 на 100 хил. жители и под 1% от тестовете или 50/100 хил. и под 4% положителни тестове.

В оранжевата зона попадат райони, в които 14-дневният дял на новозаразени е между 75 и 200 на 100 хиляди души население, а положителните тестове са под 4%.

Това е най-новата карта на риска на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, която е референтна за пътуванията в Европа. Картата се подновява всяка седмица

© ecdc.europa.eu

Това е най-новата карта на риска на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, която е референтна за пътуванията в Европа. Картата се подновява всяка седмица

Червената зона има 14-дневен кумулативен дял на новозаразени с COVID-19 над 200 – но под 500 – случая на 100 хил. от населението.

Тъмно червената зона е нова, въведена по време на тазгодишната COVID вълна в Европа и обозначава райнои с особено висока степен на разпространение, където повече от 14 дни новите случаи са над 500 на 100 хил.

ЕС е въвел и сива зона, в която се правят твърде малко тестове (под 300/100 хил.), за да може да се прецени степента на риска, като отношението на пътниците, идващи от тях се третира като в червена зона поради неизвестнотта какво се случва там.

Оценката на риска се прави всяка седмица, въз основа на данните, подавани от здравните власти във всяка държава, като тя се публикува в четвъртък.

2. Видове ваксинирани

За ваксинирани в ЕС се смятат хората, които имат поставени две дози ваксини или една от продукта на „Янсен“ (поделението на „Джонсън и Джонсън“). Те придобиват официален статут на напълно ваксинирани 14 дни след завършване на курса на имунизация. (Иначе казано, ако днес с ипоставите заключителна доза (или се ваксинирате с „Янсен“) на 1 юли европейската система за COVID сертификат все още няма да ви смята за ваксиниран.)

Съответно, в повечето държави европейските сертификати могат да се издават след този срок и се признават за валидни за пътуване две седмици след втората доза. Сертификати, получени след първата доза, не могат да се използват за пътуване в ЕС, освен ако конкретната държава изрично не е разрешила това.

За ваксинирани се смятат и преболедувалите, които са минали през имунизция. Но ваксината трябва да е направена след оздравяването, а не преди заразяването. За тях също се изискват две дози, с изключение на девет държави, които слагат само по една доза на преболедувалите.

Един COVID сертификат не стига: 12 особености на пътуването с европейския документ

© Reuters

Ваксините, които се признават са четирите, разрешени за употреба в ЕС: „Бионтех“/“Пфайзер“, „Модерна“, „Астра Зенека“ и „Джонсън и Джонсън“. За останалите, които имат одобрение на СЗО (китайските „Синовак“ и „Синофарм“) всяка държава преценява сама признаването им и трябва да се провери конкретно дали се допускат европейски граждани с такива сертификати.

3. Как пътуват ваксинираните?

Ваксинираните от зелени, оранжеви и червени зони пътуват без допълнителни изисквания за тестване и карантиниране. Сертификатът е достатъчен. Но за идващите от червени зони, които нямат валиден тест, може да бъде направен такъв при влизане и да трябва да се изчака резултатът в самоизолация.

При задействане на внезапната спирачка (виж по-долу) ваксинираните и преболедувалите също могат да бъдат подложени на изследване и карантиниране.

4. Как пътуват преболедувалите?

Най-общо казано, те имат същия статут като ваксинираните и могат да се придвижват със сертификата от зоните, с изключение на тъмночервената, от която излизането като цяло не се препоръчва.

За хора, които са се възстановили от COVID-19, сертификатът дава информация, че са имали позитивен PCR тест до 180 дни преди датата на пътуване. Резултатите от антигентните тестове не се признават като доказателство за преболедуване.

След изтичането на валидността на сертификата, пътуващите трябва да се ваксинират или да преминат към режима на доказване, който се прилага към тестващите се.

5. Как пътуват тестващите се?

Тази група пътници трябва да си вади нов сертификат при всяко пътуване, тъй като валидността на тестовете е 72 часа за PCR изследванията и 48 часа за антигенните тестове. Признават се за валидни само тестове, направени при лабораторни условия. Тестовете, които се продават в аптеките за прилагане у дома, не се зачитат, тъй като няма гаранции, че пробите са взети правилно и резултатът е достоверен.


Ако престоят в чужбина е по-дълъг от 72 часа за правилите PCR тест и 48 часа за антигенен тест, връщането е задължително с тестване, тъй като пътникът няма как да си извади нов сертификат в България, бидейки извън нея. В този смисъл при връщане след излизане в чужбина групата на тестващите се третира като пътници без сертификат.

6. Пътуване без сертификат

Хората, които по някаква причина не разполагат с европейски COVID сертификат, също могат да пътуват. Това става винаги с отрицателен PCR тест и – според държавата на пристигане – може да е свързано или с изискване за допълнително тестване и самоизолация до излизане на резултатите, или с карантина. Единственото изключение е за идващи от зелена зона.

7. Деца с родители и без тях

Децата под 12-годишна възраст, които пътуват с ваксинираните си или преболедували родители или придружители, са освободени от тестване и карантиниране след пристигането в крайната дестинация. За децата над тази възраст отрицателен PCR или антигенен тест може да се изисква, независимо дали ги придружават възрастни с имунитет срещу COVID-19.

Непълнолетните, които пътуват с придружител, не се поставят под карантина или самоизолация, ако такава не е наложена на възрастния.

8. Електронна регистрация

Пътуващите със самолет, кораб или друг обществен транспорт попълват електронен формуляр, с който удостоверяват местопребиваването си в страната. Той е задължителен, когато тестване се прави само при влизане в страната, която е крайна точка на пътуването.

9. С COVID-19 в чужбина

Ако след пристигане в друга европейска държава, се развият симптоми на COVID-19, тестовете, диагностицирането, изолацията и проследяването на контактите, става по местните условия. Властите не могат да откажат влизане на пътник със симптоми или на позитивен за COVID-19 в следствие на тест, направен на границата.

10. Валидност на сертификата

Системата на европейския сертификат ще работи една година, освен ако европейските институции не решат да я продължат. На практика това не променя нищо за ваксинираните, за които засега не са въведени ограничения за валидността на сертификатите.

Един COVID сертификат не стига: 12 особености на пътуването с европейския документ

© European commission (audiovisual service)

Преболедувалите ще могат да ползват документа за положителен PCR тест до шест месеца, след което трябва да изберат дали да се ваксинират или да преминат към режим на тествания преди всяко пътуване.

11. Внезапна спирачка

„Внезапна спирачка“ се нарича механизмът за спиране на действието на системата със сертификатите. Всяка държава едностранно може да задейства спирачката към всяка друга участничка или към всички, ако сметне, че има висок риск от внасяне на инфекция или преобладаване на опасен вариант на вируса. Тя трябва да даде обяснение на останалите и на Европейската комисия кое налага въвеждането на рестрикции за движение и да докаже, че рисковете са основателни. Натискането на спирачката трябва да стане след публично оповестяване на затварянето на границите не по-късно от 48 часа преди забраната за влизане или допълнителните изисквания за тестване и карантиниране да станат факт.

За пристигащите от оранжева зона може да се поиска тест при пристигане, а от червена и сива – и карантина, независимо дали са ваксинирани или преболедували.

12. Преходен период

По настояване на Германия в регулацията, с която се въвежда използването на COVID удостоверението, беше въведен шестседмичен преходен период (до средата на август). В този период държавите могат да използват собствени документи за пътуване паралелно с европейските и съответно да предявават допълнителни изисквания за тестване и карантиниране, както и за достъп до обществени места.

Един поглед на конкретните условия в страната по дестинация или консултация с туристическия агент (преди пътуването!) винаги е добра идея, която може да спести допълнителни разходи.