Днес

Българската държава е платила 700 хил. лева, за да изложи образци на културното наследство в Лувъра

Българската държава е платила 700 хил. лева, за да изложи образци на културното наследство в Лувъра

© Лили Тоушек

През 2015 г. българската държава е платила 700 хиляди лева на прочутия френски музей „Лувър“, за да изложи там тракийското съкровище, съобщи на редовната си пресконференция служебният министър на културата проф. Велислав Минеков. По негови думи този случай е прецедент – никога досега в българската история не се е случвало държавата да плаща, за да бъде показано културното й наследство.

За договарянето на това кои експонати да бъдат изложени във френския музей през 2014 г. в България пристигна специална делегация от „Лувъра“. Изложбата, наречена още „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“ беше открита през април 2015 г. и бе достъпна за посещение около 4 месеца. Минеков обаче определи като „нецелесъобразно“ харченето на 700 хил. лева за излагането на съкровището в „един нещастен коридор“. Той допълни, че освен тази сума са похарчени още 20 хил. лева за журналисти, които да отразят събитието. Според него освен че са били направени извънредни разходи за журналисти, самите те не са били третирани равноправно, като някои са получавали повече пари за командировъчни от други. Минеков се закани, че няма да позволи излагането на културни ценности по този начин.

По време на пресконференцията министърът на културата заяви, че е разтревожен от начина, по който досега са се назначавали директорите на културните институти. Според него министърът разполага с твърде голяма власт: „той може да си позволи с леко усърдие да посочи правилния директор. Това е избор по приятелска линия, а не по професионална“, каза Минеков и обясни, че според него министърът не трябва да има пряко участие в назначението, но трябва да носи отговорност за работата на своите подчинени. Той съобщи, че в момента се разработва нова методика за избор на директори, която предвижда отговорност на комисиите, които избират кандидатите, възможност за предсрочно прекратяване на мандата при несправяне с работата и пълно отстраняване на министъра от процедурата. Според Минеков новата методика трябва да се прилага и за директорите на културните институти в чужбина, които в момента страдат от недофинансиране. Министърът посочи, че в момента 92% от разходите на културните институти зад граница отиват за покриване на режийните разходи и за заплати на служителите, а едва 8% се насочват за културна дейност. По думите му оптималното съотношение би било 60 на 40. Той допълни, че в момента се водят преговори с останалите министерства за увеличаване на бюджета за култура.

След като коментира темите за ремонта на паметника на Александър Втори, Велислав Минеков съобщи, че е сключено споразумение с Агенция „Митници“ , което облекчава процедурата по изнасянето на художествени творби от живи автори. От тук нататък тя ще включва попълването само на една декларация, а не представяне на сертификат, че творбите им не представляват ценност за държавата. Освен това Минков посочи, че няколко държави, сред които Германия и Великобритания, са решили да върнат на България културни ценности, които са били заловени на тяхна територия. „Не е важна тяхната стойност, важно е, че е нарушено правото ни на познание“, заяви Минеков.

Казусът „Кошлуков“ и СЕМ

Във връзка с оставката на един от членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ) Ивелина Димитрова, за която тя самата съобщи вчера, Минеков намекна, че институцията, която би трябвало да бъде независим орган за контрол на медиите, се е политизирала. Той посочи, че все още чака официален отговор от СЕМ по повод отнетото му право на отговор по време на гостуването му в БНТ. Минеков каза, че вече дори не очаква да получи такова след случилото се в Съвета, визирайки оставката на Димитрова и затова подготвя писмо, обясняващо казуса, което ще бъде изпратено до Европейската комисия, държавния департамент на САЩ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и „Репортери без граници“.

Министърът изрази мнение, че една от спешните задачи на новия парламент трябва да бъде преработването на Закона за радиото и телевизията. Според него именно проблемите в закона и липсата на прозрачност в медийната собственост са причина за изпадането на страната до 112-тото място в класацията на „Репортери без граница“. Той съобщи, че към днешна дата в Министерство на културата са подадени едва 220 декларации от медии, а срокът изтича на 30 юни.

Във връзка с подадените сигнали до прокуратурата по случая „Ларгото“, Минеков съобщи, че все още няма отговори от държавното обвинение.