Светът

Спри да търсиш любовта и ѝ позволи да те намери

Не вярвам, че всичко, което ни се случва, има някаква странна причина.

Неподготвени сме за повечето (ако не за всички) неща, които ни се случват и предстои да се случат в живота ни. Никой не е застрахован, че нещастието ще го подмине. А дори, когато всичко в живота ни най-сетне изглежда наред и е придобило някакъв смисъл, може да се появи един лек ветрец, който да срути цялата ни старателно балансирана кула от карти, за да ни върне обратно там, откъдето сме тръгнали.

Но въпреки това успяваме да намерим сили и да продължим. Съумяваме да открием неподозирана сила в изстрадалото си тяло и да поставим основите на ново начало, макар и да не знаем какво ни предстои, макар и хиляди неща да могат да се объркат ицелият кошмар, от който едва сме се събудили, може да се повтори отначало.

Единственото, което истински притежаваме и познаваме е нашето минало. Бъдещето е просто един празен лист, който е невъзможно да изпишем сами с надеждата да сбъднем всичко онова, за което мечтаем.
Не можем да предвидим какво ни очаква на следващата страница. Всичко е възможно. Всичко може да се случи – както добро, така и лошо.

Но колкото и ужасяващо и стряскащо да е този факт, той носи и успокоение, и надежда, и очакване, че хубавото, все пак, предстои.

А едно от нещата, които неизменно си пожелаваме и неспирно търсим – това е любовта. Самият факт, че сме хора, цялата ни човешка природа е търсеща и свързана с любов. Можем да си кажем, че това е заблуда и че това силно чувство е просто една неврохимична реакция, но ако така сме създадени биологично, то това не е ли дяволски красиво?!

И тъй като явно да обичаме и да бъдем обичани е просто част от нашата истинска природа, от нашата човешка същност, повечето от нас прекарват целия си живот в търсене на истинската, на единствената, на неповторимата и вечна любов, на която са посветени стотици песни, за която са изписани хиляди поеми, и се разказва във всички приказки. Любовта, която е над всичко. Любовта, която винаги побеждава всичко. “Любовта без, която не можем”…

Някои хора имат късмета да срещнат половинката си много рано в живота, но за много от нас това щастие остава непознато. Някои от нас, които не са намерили своята “по-добра половинка” започват да се сравняват със семейството и приятелите си, и дори със случайните хора, с които са се разминали някога, някъде и дори с онези, които никога не са срещали.
А това гарантирано ще ни превърне в неприятни и озлобени, но най-вече тъжни циници, които са склонни да отричат всеки и всичко.

Съмнението, че може би не заслужаваме щастието, наречено любов, ни разяжда и започваме да вярваме, че това красиво чувство никога няма да оцвети живота ни. Започваме да се самонавиваме и да вярваме, че сме “счупени”, нежелани, невъзможни и недостойни, че не можем да бъдем обичани.

В главата си създаваме цял списък с причините да сме сами. Убеждаваме се, че вече е твърде късно да намерим някого, който ще е готов да ни подари любовта си и не спираме да добавяме нови и нови поводи да не заслужаваме щастие и да сме обречени да сме сами.

Това е един неспирен, порочен кръг, от който изглежда – измъкване няма.

Повечето неща, които връхлитат в живота ни са напълно неочаквани. Каквото и да се случва то винаги ни намира неподготвени, изненадани и нищо неподозиращи. И ако това е валидно за почти всяко събитие в живота ни, то защо очакваме, че откриването на любовта не се движи на същия принцип?

Вероятно сте се уморили да чувате крилатата фраза, че любовта идва, когато най-малко я очаквате и че е достатъчно да спреш да я търсиш, за да ѝ позволиш да те намери, но това е самата истина, колкото и клиширано и изтъркано да ви звучи!

Някои отдават на случайността да намериш нещо прекрасно и истинско, когато не подозираш. Някои наричат тази неочаквана среща съдба. За някои това е намесата на Вселената, за чиито невидими пътища и вечно трептящи вибрации не подозираме. За някои причината е вярата в Бог, в доброто, влюбовта… Вярата, която никога не сме си позволили да пуснем, колкото и болка да търпим.

Но нима има значение какви са силите и причините зад тази малка думичка, нещото наречено Любов? Единственото, което не бива да забравяме, е, че имаме нужда да вярваме, че онова, което искаме, съществува. То е някъде там и обезателно ще ни намери.

Тази съдбовна среща, която предстои да преобърне живота ви, не може да бъде планирана. За нея няма формула. Не е подкрепена с научни доказателства и сложни експерименти. Не търсете причина защо не се е случило до сега или защо се случва тъкмо сега.

Хората сме обречени да мислим, че каквото и да се случва днес, сега, в този момент – винаги трябва да сме някъде другаде, с някого другиго, но истината е, че ти сме на точното място, в точното време и с правилния човек.
Време е да забравим за това, за предубежденията, стереотипите, очакванията. Нека се разпаднат на парчета. Просто трябва да се потопим в момента Нека просто да бъде.

Трябва да спрем да насилваме връзки и взаимоотношения, които дълбоко в себе си знаем, че не са точните. Време е да спрем да преследваме хора, които не искат да бъдат уловени. 

Вместо това нека се опитаме да сме ние тези, които ще предизвикаме усмивка на лицето си, да се чувстваме красиви и ослепителни, и най-важното – обичани. Запомнете: Живейте собствения си живот, не този на другите, не този, който очакват другите. Поемете по вашия път, а любовта – любовта ще ви последва – тя винаги го прави.

Единственото, за което моля теб, който четеш тези редове, е да си дадеш време. Спри да търсиш, защото любовта е тази, която ще намери теб.