Политика

1995 г.: Живков шпиониран вкъщи. Какво са искали да чуят тогава от него? (Обновена)





Подслушвателни устройства са монтирани във вилата на Тодор Живков на ул. “Секвоя”, съобщи внучката му Евгения Живкова. Това пише “24 часа” на 27 юни 1995 г.

Фамилията наела и хора, които разкрили “бръмбарите”. Наистина открихме устройства за подслушване, признава тогава Живкова, но не разкрива подробности, нито къде са били монтирани те. Според нея е най-вероятно да са ги поставили при обиските на вилата през 1990 г. Не обвинявам никого, всички знаят кой беше на власт тогава, казва Живкова, цитирана от “24 часа” преди 26 г.

Главният прокурор тогава Иван Татарчев отрича да знае за подслушване във вилата на Живков. Когато поел Главна прокуратура, нямало оставени никакви документи.

Мартин Гунев, предшественикът на Татарчев, отрича да е издавал заповед за подслушване. „Имахме уговорка с вътрешния министър Христо Данов винаги да бъда уведомяван за спецмероприятията“, казва Гунев.

“По мое време не е правено искане за подслушването на Тодор Живков, той не бе интересен за МВР”, категорично отрича и Христо Данов. Като шеф на МВР той забранил да се слухти без негово разрешение. Задължавал е РДВР лично да му правят писмени искания, които след това е обсъждал в тесен кръг. Освен това Данов е настоял да му се докладват и заложените преди него „мероприятия“, но вилата на Живков не е била сред тях. Възможно било г-жа Живкова да е открила стара инсталация от прекъснато подслушване, допуска Мартин Гунев. 

За първи път чувам за това, изненада се вътрешния министър от септември до декември 1990 г. Пенчо Пенчев. „Нито съм разпореждал“, нито съм имал сигнал, че там има устройство, дори замразено“, пише „24 часа“ през 1995 г.

Хронология на събитията

– Тодор Живков бе арестуван на 18 януари 1990 г., отведен е на „Развигор“, където е обвинен в редица престъпления. Главен прокурор тогава е Евтим Стоименов. Следващите 7 години срещу него се водят пет дела с особена обществена значимост. 

През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. Тодор Живков първо е осъден за злоупотреба със служебно положение, след това присъдата е отменена, а след смъртта на Живков на 5 август 1998 година всички обвинения срещу него отпадат.

През май 1995 г. Бойко Борисов се появява публично до Живков

Интересно е, че през май 1995 г. Живков за пръв път е освободен от домашния си арест на улица „Секвоя“, за да присъства на честване на читалището в родния си град Правец. Тогава покрай него за пръв път публично се появява и бъдещият – вече бивш – премиер Бойко Борисов. Тогава е шеф на охранителната фирма „Ипон“, която две години преди това е поела охраната на Живков.

“Не му вземаме скъпо, защото все пак пенсията му е само 2800 лв.”,
разказва Борисов в интервю през 1995 г., когато излиза за първи път плътно зад гърба на Живков.

Кои бяха на власт през 1990 г.

През 1990 г., когато Евгения Живкова е предполагала, че са поставени „бръмбарите“ на улица „Секвоя“, на власт бяха двете правителства на БСП с премиер Андрей Луканов. В първото министър на вътрешните работи бе Атанас Семерджиев, а във второто – Пенчо Пенев. 

В самия край на 1990 г. на власт идва програмното правителство на Димитър Попов, в който вътрешен министър е Христо Данов.

А през юни 1995 г., когато „24 часа“ съобщава за подслушвателните устройства, управлява червеният кабинет на Жан Виденов, министър на вътрешните работи е Любомир Начев. От 1990-а до 1995-а година се сменят още кабинетите на Филип Димитров, Любен Беров и служебния на Ренета Инджова.

Наблюдатели предполагат, че този, който е поставил подслушвателни устройства на ул. „Секвоя“ в началото на 1990-те години, може да е имал интерес да слуша и поради факта, че тогава при бившия Първи са идвали много и интересни хора.

Жени Живкова още смята, че вилата е била подслушвана

“Винаги съм смятала, че вилата на “Секвоя” е била подслушвана в онези години, докато дядо ми беше жив. И днес, ако ме питате, ще ви отговоря с “да”, коментира днес Жени Живкова. Повече проверки обаче в къщата не са правени. 

26 г. след Първия пак политици чуват “бръмбари” – май се оказа, че днес нямало незаконни подслушвания, само го правили за протестиращи от миналото лято

l Рашков ще дава списъка на депутатите 

l Хаджигенов получи отговор, че няма незаконно прилагане на СРС спрямо него

Бръмбарите във вилата на Тодор Живков е един от първите скандали с незаконни подслушвания на политици. Последваха серия от гейтове като този с микрофоните в апартамента на Никола Филчев, аферата “Ало, Ваньо”, Цецомобилите и много други. Актуалният с 32-мата опозиционни лидери и протестиращи граждани още не е приключил и по него текат проверки. 

Всичко започна на 20 май с интервю на Атанас Атанасов от “Демократична България” в БНР. Там бившият шеф на НСС хвърли бомбата, че 32-ма политици от неговата коалиция, “Има такъв народ” и “Изправи се! Мутри вън!” са били обект на прилагане на СРС-та по време на протестите и на кампанията за парламентарния вот. 12 от тях били подслушвани от “Вътрешна сигурност” на МВР, 12 – от ДАНС, а останалите 8 – от ГДБОП. Подслушванията били осъществявани от Държавната агенция “Технически операции” и от аналогичната структура в ДАНС.

Тази информация беше потвърдена от вътрешния министър Бойко Рашков още на следващия ден. Започнаха проверки още докато шефовете на службите, нарочени, че са подслушвали политици, бяха на постовете си. Намеси се и прокуратурата, която нареди на бюрото за контрол на СРС-тата да провери твърденията на Атанасов. Включи се и Николай Хаджигенов, който в ефира на обществената телевизия показа искания за прилагане на СРС с телефони и имена на хора.

Проверката на прокуратурата приключи с извода, че няма незаконни подслушвания. Същото преди това обявиха от ДАНС, но още под ръководството на уволнения Димитър Георгиев. В МВР беше създадена специална комисия, която да провери работата на “Вътрешна сигурност” и ГДБОП. Тя още не е приключила. В изявление от миналата седмица Бойко Рашков обяви, че Специализираната прокуратура е искала от съда прилагане на СРС срещу протестиращи по разследване за участие в бунт, който иска да свали законната власт. Засега той не казва кой е прокурорът, поискал подслушването от съда. 

От началото на скандала няколко политици поискаха от бюрото за контрол на СРС-тата информация дали са били обект на подслушване и проследяване. Преди дни Николай Хаджигенов публикува отговора от институцията. В писмото му съобщават, че спрямо него не са прилагани незаконосъобразно СРС-та. Това обаче не означава, че не е подслушван съвсем законно и с разрешение на съда.

Според Хаджигенов в следващия парламент ще бъде създадена комисия за подслушванията, където ще излязат имената на следените със СРС-та. Бойко Рашков заяви още, че ще даде информацията на депутатите, защото е класифицирана и няма право да я изнася публично. 

От ГЕРБ реагираха на скандала с подслушванията като го сравниха с аферата “Костинброд” от 2013 г. Според тях това е манипулация без доказателства, която да послужи за смяната на шефове на службите. От партията призоваха Атанас Атанасов да извади доказателства за твърденията си, а всички компетентни органи в държавата да направят проверки и да ги оповестят. (24часа)