ISW: Путин говори за ядрено оръжие, само за да успокои руснаците

Лидерът на Кремъл Владимир Путин продължава да използва заплахите за повишена ядрена готовност, за да успокои националистическата аудитория и да сплаши Запада.

Това съобщи Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си анализ за ситуацията в Украйна.

Още новини от Украйна

Анализаторите отбелязват, че изявленията на Путин относно ядрените оръжия, по-специално хиперзвуковите бойни глави „Авангард“ или междуконтиненталните балистични ракети „Сармат“, не означават, че Русия се готви да ги използва.

„Кремъл редовно използва ядрената реторика, за да демонстрира сила пред крайнодясната руска общност, която обвини руското министерство на отбраната, че не е предприело достатъчно агресивни стъпки в подкрепа на войната в Украйна, и поиска от Запада да намали „ескалиращата“ помощ за Украйна и да продължи преговорите по руските условия, намеквайки за възможността за ядрена ескалация“, обясни ISW.

Експертите добавиха също, че след като са анализирали предишни случаи, в които руски официални лица са се позовавали на ядрени оръжия, за да повлияят на западната и местната аудитория, те са стигнали до заключението, че служителите на Кремъл не биха се осмелили да използват ядрени оръжия на бойното поле.

На 21 декември руският президент Владимир Путин и министърът на отбраната Сергей Шойгу председателстваха колегиума на руското Министерство на отбраната (МО) в Москва и направиха важни изявления, свързани с продължаващата инвазия на Русия в Украйна и стратегическата насока на руската армия.

Кремъл засили информационната си операция, обвинявайки разширяването на НАТО, че представлява военна заплаха за Русия. Шойгу заяви, че военното разширяване на НАТО в близост до руските граници, включително стремежът на Финландия и Швеция за членство в НАТО, налага „подходящ“ руски отговор за създаване на руска група сили в северозападната част на Русия. Висши служители на Кремъл заявиха, че присъединяването на скандинавските държави към НАТО няма да застраши Русия през пролетта на 2022 г.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО няма да представлява екзистенциална заплаха за Русия през април 2022 г., а руският външен министър Сергей Лавров заяви, че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО няма да има „голяма разлика“ през май 2022 г..

Шойгу публично представи серия от предложения за промени в руската отбранителна политика, които да увеличат значително числеността на руската армия. Шойгу предложи Русия да възстанови Московския и Ленинградския военен окръг, да формира нов армейски корпус и да създаде 17 нови маневрени дивизии. Шойгу предлага Русия да сформира нов армейски корпус в Карелия, две нови въздушно-десантни дивизии, три нови мотострелкови дивизии в окупираните Херсонска и Запорожка област и да разшири седем съществуващи бригади на Северния флот и Западния, Централния и Източния военен окръг в седем нови мотострелкови дивизии, като същевременно разшири пет съществуващи морски пехотни бригади в пет морски пехотни дивизии. Шойгу също така предложи Русия да сформира пет артилерийски дивизии за поддръжка на военните окръзи.

Той предложи да се увеличи числеността на руските въоръжени сили до 1,5 милиона военнослужещи, включително 695 000 договорнослужещи (през пролетта на 2021 г. Шойгу заяви, че 380 000 руснаци са договорнослужещи), постепенно да се увеличи възрастта за наборна военна служба от 18 на 21 години и да се повиши възрастовата граница за наборниците от 27 на 30 години. Шойгу не уточни срокове за тези мерки.

Това не е първият случай, в който руското Министерство на отбраната сигнализира за намерението си да отмени реформите на Сердюков от 2008 г., които до голяма степен разформироваха дивизиите на руските сухопътни войски в полза на самостоятелни бригади. От 2013 г. насам руското МО постепенно отменя реформите на Сердюков, като възстановява маневрените дивизии в руските военни окръзи.

Много малко вероятно е обаче Кремъл да сформира толкова големи конвенционални сили в срокове, които да са от значение за войната на Русия в Украйна. Формирането на дивизии е скъпо и отнема време. Например на руските военни им отне повече от година, за да реформират 150-а мотострелкова дивизия в периода 2016-2017 г.

Потвърждаването на целите на Путин от 24 февруари показва, че Кремъл е решил да приеме жертвите на войната и да се опита да продължи към победата. Кремъл ще трябва да продължи да иска и да оправдава големи жертви от своя народ, за да преследва тези нереалистични цели. Шойгу се опита да оправдае обществената цена на мобилизацията, като призна, че мобилизацията е „сериозно изпитание“ за руското общество, необходимо за защитата на новопридобитите територии в Украйна.

Основни изводи

• Руският министър на отбраната Сергей Шойгу предложи серия от мащабни реформи и цели за формиране на руските сили, които е много малко вероятно Русия да завърши навреме, за да има отношение към настоящия конфликт.
• Путин и Шойгу потвърдиха максималистичните руски цели за войната в Украйна.
• Руският президент Владимир Путин засили усилията си да сключи мир с критичната провоенна националистическа общност. Неуспехите на Русия да постигне заявените от Путин цели застрашават усилията на Кремъл да си възвърне контрола върху вътрешния наратив и да създаде условия за втората година на войната.
• Руската ядрена реторика най-вероятно е опит за успокояване на вътрешната аудитория и сплашване на западната аудитория, а не индикатор за подготовка за използване на ядрено оръжие.
• Украинският президент Володимир Зеленски пътува до Вашингтон на 21 декември. ISW ще докладва за подробностите от посещението на Зеленски и руските реакции на визитата на 22 декември.
• Руските и украинските сили продължиха контраатаките по линията Сватово-Кремина.
• Руските сили продължиха настъпателните операции в районите на Бахмут и град Донецк.
• Украински официален представител потвърди, че руските сили неуспешно са се опитали да установят контрол над островите в делтата на Днепър.
• Руският министър на отбраната Сергей Шойгу се похвали с разрастващото се движение на руските кадети от Националното движение на младата армия (Юнармия).
• Руски официални лица засилиха репресиите на правоохранителните органи с цел възпиране на партизански дейности и насочване към симпатизанти на партизаните.

Източник: News.bg